Бъди добър, честен, толерантен с различния от теб-всички сме човеци!
Тези думи си припомняме на този ден, но дали е достатъчно само да си ги казваме и с това да се изчерпва нашата съпричастност.
Освен добротата, толерантността изисква и търпимост, която е присъща на хората с голямо сърце, възпитавани в духа на хуманността.
В този смисъл голяма роля играе личният пример, който трябва да се зароди най-напред в семейството, а след това и в обществените институции като детска градина и училище.
Питам се дали чувствата ни към различните не са закърнели и с времето напълно притъпени и само привидно сме добри, отзивчиви, любезни! Дали съжалението ни не е подменено с лицемерие, подминавайки, уж не забелязали хора, изпаднали в нужда?!
Нечувствителни ли сме станали към себеподобните, или надявайки се , че сме по-добри или по-богати, залъгваме гузната си съвест.
Да, вярвам , че всички сме различни, но не вярвам , че не можем да бъдем заедно, защото както свободата , така и правата , които непрекъснато търсим скандираме, са нашите общи ценности.
Но вярвам също, че само истински свободния човек може да извиси духа си до такава степен, че би приел да работи на „равна нога с хора“ с хора от малцинствата, с хора в неравностойно положение с една единствена безкористна цел – да им помогне в осъществяване на техните права, ако щете и мечти.
Да светът прилича на дъгата-толкова е цветен, пъстър, но има толкова много начини да изразиш себе си, особено когато сърцето и душата са отворени към различните, защото всички ние сме човеци и си го дължим един на друг.
Бъди добър, честен, толерантен с различния от теб-всички сме човеци!
Тези думи си припомняме на този ден, но дали е достатъчно само да си ги казваме и с това да се изчерпва нашата съпричастност.
Освен добротата, толерантността изисква и търпимост, която е присъща на хората с голямо сърце, възпитавани в духа на хуманността.
В този смисъл голяма роля играе личният пример, който трябва да се зароди най-напред в семейството, а след това и в обществените институции като детска градина и училище.
Питам се дали чувствата ни към различните не са закърнели и с времето напълно притъпени и само привидно сме добри, отзивчиви, любезни! Дали съжалението ни не е подменено с лицемерие, подминавайки, уж не забелязали хора, изпаднали в нужда?!
Нечувствителни ли сме станали към себеподобните, или надявайки се , че сме по-добри или по-богати, залъгваме гузната си съвест.
Да, вярвам , че всички сме различни, но не вярвам , че не можем да бъдем заедно, защото както свободата , така и правата , които непрекъснато търсим скандираме, са нашите общи ценности.
Но вярвам също, че само истински свободния човек може да извиси духа си до такава степен, че би приел да работи на „равна нога с хора“ с хора от малцинствата, с хора в неравностойно положение с една единствена безкористна цел – да им помогне в осъществяване на техните права, ако щете и мечти.
Да светът прилича на дъгата-толкова е цветен, пъстър, но има толкова много начини да изразиш себе си, особено когато сърцето и душата са отворени към различните, защото всички ние сме човеци и си го дължим един на друг
Г-жа Парова – учител по БЕЛ
